Notes
Slide Show
Outline
1
B2B търговия
2
Необходими предпоставки за B2B
  • Гарантиране на интероперативност между участващите софтуерни системи – използват се middleware платформи, с които се преодоляват разликите между хардуера и оперативните среди (напр. CORBA).
  • Поддръжка на кохерентност на системите – необходима е стандартизирана лексика, така че различните информационни системи да могат да се разбират помежду си.
  • Гъвкавост - софтуерните системи трябва да могат гъвкаво да се адаптират към нови ситуации и търговски взаимоотношения и без модификация на първичния код и прекъсване на оперирането си.
  • Управление на работни потоци – търговските транзакции включват освен обмен на данни, така също и вътрешни процеси и бизнес-правила на участниците. Те трябва да се управляват от един организационен процес, който е на по-високо абстрактно ниво.
3
 
4
 EDI (Electronic Data Interchange)
5
EDI (Electronic Data Interchange)
  • EDI - електронен обмен на структурирана бизнес-информация между търговски партньори;
  • данните са в предварително дефиниран чрез специфицирани структури формат;
  • стандартните формати позволяват интерпретиране на информацията, независимо от приложението и операционната система;
  • изпращащият и получаващият съобщението, се нуждаят от EDI софтуер за конвертиране на данните в и от EDI формат.
6
EDI комуникация между бизнес партньори
      • EDI софтуера конвертира подходящо данните от вътрешно-фирмения формат на организация А във формат, отговарящ на приетите стандарти между две организации;
      • EDI данните се предават чрез взаимно договорени електронни методи за комуникация;
7
EDIFACT (EDI For Administration Commerce and Transport)
  • EDIFACT предоставя международно приети стандартни формати за бизнес документи;
  • структурата на документите е сложна поради необходимостта да предвидят различни възможности;
  • дефинирани са отделни подмножества на EDIFACT, които определят различни стандарти, предназначени за специфични индустрии;
  • съобщенията се разработват, контролират, регистрират и публикуват под контрола на Обединените Нации.
8
UN/EDIFACT съобщения
  • задават модели на данни за различни сектори от икономиката;
  • структурата на UN/EDIFACT съобщение е йерархична;
  • при една транзакция могат да се предадат едно или повече съобщения;
  • всяко съобщение съдържа сегменти, които от своя страна съдържат прости или съставни елементи с данни;
9
UN/EDIFACT съобщения
  • два вида сегменти – потребителски сегменти и служебни сегменти;
  • сегментите, елементите в сегментите и елементите в съставните елементи са в строго определена последователност;
  • отделните сегменти и прости елементи се разделят посредством разделители;
  • достъпа до елементите се осъществява чрез позицията и/или идентификаторите им.
10
Структура на UN/EDIFACT съобщение
11
Служебни сегменти
  • Служебните сегменти са UNA, UNB, UNZ, UNG, UNE, UNH и UNT. Те съдържат елементи със служебни данни, като:
  • изпращач на транзакцията;
  • типове синтактични правила;
  • дата на изпращане;
  • други специфични данни, необходими за транзакцията.
12
Сегменти с потребителски данни
  • съдържанието им е извън обхвата на UN/EDIFACT стандарта за синтаксис на съобщението;
  • съдържат елементи с потребителски данни (напр. количества, цени, имена, места и др.);
  • имената на сегментите с потребителски данни не трябва да започват с “UN”, тъй като този низ е резервиран за служебните сегменти.
13
Информационен модел на класическите EDI - системи
  •  независим е от вида на използваната техника;
  •  включва обикновено три независими модула, които взаимодействат помежду си посредством стандартизирани интерфейси.
14
Модули на класическа EDI - система
  • Вътрешно-фирмена информационна система - информационнa системa, създаващa и поддържащa бази данни на локално ниво, както и инструменти за подготовка на документи на основата на съществуващи международни стандарти.
  • EDI-стандартна система - този модул включва стандартни програмни средства (обикновено специализирани конвертиращи програми) за преобразуване на данните от вътрешно-фирмен формат в някои от възможните EDI-формати и обратно.
  • Комуникационна система - модул, осъществяващ глобалната комуникация между отделните партньори. В EDI не са дефинирани никакви изисквания към комуникацията.  Това прави стандарта по-широко приложим.
15
”Kласически” EDI модел
16
Интерфейси – два вида
  • интерфейси към вътрешно-фирмените системи - обикновено това са специализирани редактори или предпроцесори. Те разполагат с информация за структурата на конкретната база данни и на тази основа създават необходимата формална среда за конкретната работа на конвертиращия софтуер;
  • интерфейси към комуникационния модул - едни от най-сложните интерфейси. Трудностите са свързани предимно с голямото разнообразие на използваните комуникационни протоколи.
17
Пример за търговски процес, който обхваща 4 роли: всеки отделен трансфер отговаря на определено EDI-съобщение
18
Характерни особености на B2B търговията
  • При търговските транзакции участват предимно софтуерни компоненти – хората участват предимно като конфигуратори или контрольори на автоматизирани процеси.
  • Различните търговски правила на променящи се партньори определят вида и начина за обмен на взаимни услуги.
  • Стандартизация е необходима не само на ниво комуникация, а също така на ниво търговски процеси, както и за общо използваната терминология.
19
Интеграция на фирми
20
Бизнес обекти
  • представят търговски обекти – напр. таблица на валутни курсове, склад, главна книга и др.
  •  обекти са; в смисъла на обектно-ориентирания подход това означава, че:
    • данните могат да се капсулират;
    • бизнес-логиката може да се представи като методи;
    • ­ за всички обекти единни концепции – класове;
    • ­ независими са от технологични платформи;
  •  могат да бъдат произволно разпределяни;
  •  възможност за стандартизиране.
21
Продукти и стандарти за конструиране на комплексни приложения от бизнес обекти
  • Java Beans;
  • Enterprise Java Beans;
  • CORBA;
  • BOCA - много мощна и комплексна рамка, която дефинира поведението и интерфейсите на бизнес-обекти;
  • San-Francisco-Framework – обектно-ориентирана рамка на IBM;
  • много други.


22
BOCA
  • BOCA - Business Object Component Architecture;
  • CORBA - базирана архитектура;
  • опит да се представят постоянно променящите се търговски процеси така, че да е възможна кооперация извън границите на отделните фирми.
23
Business Object Facility (BOF)
  • предлага една платформа за моделиране и работа на бизнес-обекти;
  • платформата доставя само механизми за управление и описание на бизнес-обекти;
  • самите бизнес-обекти се конфигурират, когато се разработват конкретни приложения.
24
Два вида бизнес - обекти
  • Common Business Objects (CBO) – разработени са и се доставят като рамкови структури от софтуерни фирми като IBM, Oracle и др. В рамките на BOCA тези обекти са стандартизирани и не могат да бъдат променяни.
  • Specific Business Objects (SBO) – разработват се от потребителите според техните индивидуални потребности. Могат да бъдат специфицирани спрямо производителя (IBM, Oracle,…), функционалността (финанси, производство, управление на документи,...), потребителите.


25
Архитектура на BOCA
26
Бизнес – обекти:
  • CORBA-обекти са, т.е. могат да бъдат идентифицирани и използвани в мрежата през един ORB;
  • представят проблеми или процеси в определена търговска област;
  • пример за бизнес-обекти: договори, клиенти, отдели, продукти, проекти.
27
Бизнес – обекти:
  • притежават еднозначен идентификатор, посредством който могат да бъдат свързвани на определени места;
  • не могат да бъдат копирани, а само премествани (идентификаторите не могат да бъдат дублирани);
  • чрез идентификаторите си могат да бъдат направени персистентни и съхранявани и търсени в БД;
  • имат съпоставени типове, които определят атрибутите, методите, събитията, ролите и т.н., които може да притежават обектите;
  • могат да наследяват свойства и поведение.
28
Зависими типове
  • обектите на зависимите типове не могат да се идентифицират еднозначно;
  • обектите от зависими типове се използват само във връзка с други бизнес-обекти;
  • съществуват стандартизирани зависими типове, напр. валути, цветове, мерки и т.н.
  • Пример: атрибутите на бизнес-обектите са от зависими типове.
29
Свойства на бизнес-обект


30
Параметри на свойствата на бизнес-обект
  • подпомагат детайлизирането на спецификациите на бизнес-обектите;
  • задават специфични за конкретен случай правила и ограничения, без да е необходимо да се променя обекта и неговите методи.
31
 
32
Домейни от бизнес-обекти
33
За управление на бизнес-обекти от един и същи тип се използват typmanager-и. Те служат за:
  • създаване на инстанции на обектите;
  • съхраняване и премахване на обектите от БД;
  • управление на общия брой на обектите;
  • освобождаване на паметта от неизползвани обекти.
34
CDL (Component Definition Language)
35
CDL (Component Definition Language)
  • разширение на IDL, дефинирано като формат за обмен и език за спецификация на бизнес – обектите;
  • с помощта на CDL градивните елементи на BOF могат да бъдат синтактично и семантично коректно интегрирани.
36
 
37
При стандартизацията на CDL са приети различни съществуващи концепции от други езици
  • CDL-граматиката е супермножество на IDL;
  • използва се ODL (Object Definition Language) на ODMG (Object Database Management Group) – за улесняване на адаптирането на средствата за обектно моделиране;
  • синтаксисът за дефиниране на изрази – от Java;
  • спецификация на условия и заявки – от OMG OCL (Object Contraint Language);
38