|
1
|
|
|
2
|
|
|
3
|
|
|
4
|
- Защо са необходими нови търговски модели?
- Какво се е променило спрямо сегашните подходи?
|
|
5
|
|
|
6
|
|
|
7
|
- Множество от малки клетки с малко на брой сътрудници представляват една
оперативна функционална единица (фирма).
- Клетките могат да създават различни конфигурации:
- Фирми;
- Ad-hoc кооперации;
- Пазари.
|
|
8
|
- Фирми – състоят се от клетка или група клетки. Принадлежността към
определена фирма се ограничава предимно в юридически, финансов и
маркетингов аспект, т.е. коя клетка с коя друга може да се кооперира
решава самата клетка
- Ad-hoc кооперации – клетките образуват кооперации помежду си посредством
съответни договори. Добра възможност за фирмите, работещи в областта на
информационните технологии.
- Пазари – образуват се между отделни клетки, независимо към кои фирми
пренадлежат. Една клетка може да участва едновременно в повече от един
пазар, както и да ги напуска, когато е реализирана определена сделка.
|
|
9
|
|
|
10
|
- Кооперации от различни участници – от физически лица до големи фирми.
- Включените фирми запазват своята икономическа и юридическа независимост.
- Целта е оптимално използване на комбинираните възможности и ресурси,
които не са вътрешно използваеми!
|
|
11
|
- Отворени са за всеки нов участник, който може да предостави свободни
ресурси.
- Могат да се разпуснат веднага щом кооперирането не е необходимо.
- Не притежават йерархична структура.
- Основа за разбирателството е доверието.
|
|
12
|
|
|
13
|
|
|
14
|
|
|
15
|
|
|
16
|
|
|
17
|
|
|
18
|
|
|
19
|
|
|
20
|
- Проучвателни разходи - осъзнаването на продукта или услугата, необходими
за фирмата струва време, ресурси и странични разходи (напр.
командировъчни).
- Договорни разходи - разходите свързани с индивидуално договаряне на цени
и условия за доставките.
- Координационни разходи - разходите, които се изразходват за координиране
на ресурсите и процесите. Благодарение на промени като “телефона, факса
и Интернет” например, географски отдалечените фирми могат по-лесно и
евтино да координират дейостта си.
|
|
21
|
|
|
22
|
- една транзакция трябва да се извършва вътре в самата фирма, докато това
струва по-евтино;
- ако външния пазар предлага по-евтин начин, не трябва да се осъществява
вътрешно.
|
|
23
|
|
|
24
|
- дисагрегация (disaggregate) - отделяне на съставните части;
- реагрегация (reaggregate) – възвръщане на единна цялостност.
|
|
25
|
|
|
26
|
- Интернет инфраструктура. Участниците в б-мрежата използват Интернет, за
да понижат търговските си разходи и я използват като основна
инфраструктура за осъществяване на комуникации и други бизнес дейности.
- Иновиране на стойностните предложения. Б-мрежата предоставя уникално,
ново стойностно предложение, наличието на което обезсмисля
съществуващите практики.
- Обединение на способностите на организациите. Партньорството в б-мрежата
осигурява максимална възвръщаемост на инвестирания капитал. Предимства –
скорост, стойност, качество и подбор. Много по-лесно е освобождаването
от неефективен партньор, отколкото от слабо вътрешно бизнес-звено.
|
|
27
|
- Пет типа участници
- Клиенти, които не само получават, но и отдават стойност на б-мрежата;
- Доставчици на контекст - улесняват връзката между клиента и б- мрежата.
Доставчикът на контекст води хореографията, стойностната реализация и
съставянето на системата;
- Доставчици на съдържание - проектират, осъществяват и доставят стоки,
услуги или информация, които служат за задоволяване на потребителските
нужди;
- Доставчици на търговски услуги - способстват бизнес потока, в това
число управление на транзакциите и финансите, управление на
информацията и доставка на регулаторни услуги.
- Инфраструктурни доставчици - осигуряват комуникациите и компютърната
обработка, електронните и физическите записи, пътищата, сградите,
офисите и други подобни.
|
|
28
|
- “Коопкуренция” - участниците взаимно си сътрудничат и се конкурират.
- “Клиенто - центризъм”. Б-мрежите са изключително чуствителни по
отношение на задоволяване на потребителските нужди. Те непрекъснато
следят и реагират на индивидуалните си клиенти.
- Контекстът е лидер. Обикновенно доставчиците на контекст управляват
отношенията между потребителите и режисират дейностите за създаване на
стойност в рамките на цялата система. Като определя и управлява
контекста, лидерът на б-мрежата печели най-много.
|
|
29
|
|
|
30
|
|
|
31
|
|
|
32
|
|