Теория на компресията

Компресията на данни е област от Теорията на информацията. Тази наука води началото си от работата на Клод Шенън (Claude Shannon) в Bell Labs през 1940 г.

Компресията на данни се занимава основно с въпроса за информационния излишък. В термините на компютърните системи дефинираме информационния излишък като принуда, караща ни да използваме повече битове отколкото са нужни в представянето на едно съобщение. Ако можем да премахнем излишната информация, ще намалим и размерът на самото съобщение.

Какво е компресия на данни Компресията на данни е механизъм, чрез който редуцираме броя битове нужни за съхраняване или изпращане на дадено съобщение.

Компресирането на данни е разделено на два основни вида: компресия без загуба на информация и със загуба на информация.

Компресия без загуба на информация

Компресия без загуба на информация Основната характеристика на този способ е гаранцията, че при цикъла компресиране/декомпресиране изходящите данни ще съвпаднат с входящите.

Изполва се при архивиране на програми, бази данни, документи и др., където дори загубата на един единствен бит може да се окаже катастрофална.

Компресия със загуба на информация

Компресия със загуба на информация Основната характеристика на този способ е, че се губят известно количество данни. За сметка на това в повечето случаи нивото на компресия се увеличава многократно, както и скоростта на цикъла компресиране/декомпресиране.

Изполва се предимно в областта на компютърната графика и компютърната обработка на звук. Повечето методи за компресия със загуба притежават възможност за настройка на параметрите, контролиращи нивата на прецизност (качество), за сметка на нивата на компресия.